Минават годините....минава ми и желанието за нещо ново, за живот?!? Помня....имах мечти...имах приятели...имаше смях и веселба в ежедневието ми, а сега безразличието и апатията заместиха всичко....заместиха: петък вечер с приятели , обяд- кафе и приятен разговор с най-добрата дружка, нощните разходки , избухванията по клубовете, танците" все едно никой не ме гледа". А защо??? Може би е просто мързел....Мързел, нежелание за обвързване, нежелание за разбиране на другите, за споделяне, за слушане и помагане. Как се отдръпнах от целия ми животот до преди 2 години? Как изгубих вяра и надежда в другите? Защо спрях да търся контакта с ценните за мен преди неща? Какъв е този период от моя живот, този обрат? Нов етап Преосмисляне на ЖИВОТА Равносметка Или просто .....АПАТИЯ Дали съм станала егоист, който се интересува само от себе си? Или си подарявам лично време и спокойствие. Знам само, че ми е безразлично....към почти всичко ,което се случва покрай мен. А искам отново да се смея от сърце, от душа, с ПРИЯТЕЛИ.