Обичаме ли връзката с любимия повече от връзката със себе си?Защо раздялата ни влияе така негативно?Нали все още сме си ние,с нашите мечти,амбиции,стремежи!Нали ние създаваме нашата реалност,нашия свят.Чувството да сме нужни и потребни на другите ли ни прави така маловажни щом сме сами?А не е ли връзката със самите нас най-важна?Да останем верни на мечтите си....на мислите и щастието си...без да зависим от други влияния...от чуждо одобрение....от нечия любов..
    Обичаме ли да ни обичат повече ....от колкото ние самите себе си?Пренебрегваме се несъзнателно...само и само да ни обичат.Променя ме се...преструваме се...лъжем...но кого?Единствено и само нас самите...
      Когато започнем да живеем по нашите правила,за нашите мечти,за нашия свят....ще се заобичаме ....И чак тогава не бихме "мразили" някой,че го обичаме повече от себе си...